Реакция от филма на BBC

Филмът „Изоставените деца на България”, излъчен по BBC – Канал 4, на 13.09.2007 г.

Автор на филма е Кейт Блюит. Той е сниман в продължение на 9 месеца в дома за социални грижи за деца с физически и умствени увреждания в с. Могилино. В него живеят 75 деца.
В анонса на филмът се казва, че изоставени на грижите на служителите от дома в Могилино, децата живеят в студен и бездушен свят.
До колко отговорността за условията в подобни домове е на техните директори и на властите?
По време на снимките умират 3 деца. Екипът твърди, че е станал свидетел на физическа насилие над децата.

Реакцията на международния печат:

„Филмът съдържа 90 мин. Неподправен ужас...”

„Всички, които са запознати със скандалите с домовете за сираци в Румъния в началото на 90-те години, сигурно са били шокирани от факта, че близо 15 г. по-късно същата отвратителна жестокост и занемареност се повтарят и в друга бивша комунистическа страна. Основната разлика е в това, че България е вече член на ЕС.”

„Не би било преувеличено да се каже, че повечето домашни животни са третирани по-добре от тези нещастни момичета и момчета, за които няма грижи, няма образование, няма стимули, и които са обречени да се клатушкат напред-назад, докато бавно изтляват и физически, и умствено.”
Дейли Телеграф

Нашата реакция от филма?

Филмът на Кейт Блюит „Изоставените деца на България” е покъртителен и е повод за незабавна реакция от наша страна.

Ние считаме, че са необходими незабавни мерки, за да може историята на децата в с. Могилино да не се повтаря и да можем да покажем, че сме равностойна страна-членка на ЕС.

Какво считаме за необходимо да се предприеме?

Според Декларацията от Саламанка: „Реформата на социалните институции не е само някаква техническа задача, тя зависи най-вече от убеждението, решителността и добрата воля на индивидите, които съставляват обществото.”

1. Преди всичко обществеността в България трябва да бъде запозната с проблемите на тези деца и трудностите, които среща държавата и отделните институции в разрешаването им. 

Какво може да се направи?

- Предизвикването на една публично дискусия, в която да вземат отношение по въпроса институциите, медиите, научното общество, организациите и бизнеса.

Все още обществено убеждение е, че онези, които не са като „нас”, трябва да бъдат държани отделно. Това води до изолирането на тези деца в отдалечени села с идеята, че там ще им се осигурява „специализирана” помощ. От гледна точка на човешките права, тази сегрегация е фрапантен случай на дискриминация. От гледна точка на отделната човешка личност, става дума за липса на елементарна човешка солидарност и зачертаване на уникалността на всеки човек.

Тези негативи – а не „натиск от Европа” – са единствената възможна основа на всякакви планове за промяна на ситуацията. Ако не сме убедени в съществуването на тези негативи, никаква промяна не може да се случи.

• Постоянна публичност за мерките, които се взимат по отношение на грижите за тези деца.
• Институциите и държавата, без подкрепата на обществото и медиите не биха могли да функционират нормално. За разрешаването на проблемите с тези деца е необходимо едно постоянно взаимодействие. 

2. Закриване на домове, в които условията на живот не отговарят на необходимите норми. Създаването на алтернативни форми за отглеждане на тези деца.

Какво може да се направи?

До сега целта ни беше създаването на Дневен Център за деца с множествени увреждания по Европейски стандарти, за облекчаване на тяхните родители в трудовото им ежедневие, но вече съзнаваме, че това далеч не е достатъчно. Съществува абсолютната необходимост и от Стационар в подобен Дневен Център: Крило, пригодено за децата с увреждания без семейства, където те могат да получат адекватни, професионални и хуманни грижи.

Алтернативни грижи за тези деца:

• Бизнесът – „Осиновяване” на семейства с деца с увреждания, подкрепяйки ги финансово.

Много от родителите на изоставените деца с увреждания, финансово не могат да си позволят грижа за тях и ги дават в домове. Бизнесът помагайки на тези семейства, гарантира оставането им в собственото им семейство.

• Развиване на приемната грижа. Приемната грижа предлага алтернатива на отглеждането в детски дом и осигурява на децата възможност да живеят в семейство за краткосрочен или дългосрочен период от време, в зависимост от нуждите на децата. Основната цел на приемната грижа е детето да се върне в собственото си семейство възможно най-бързо.
• Центрове за обществена подкрепа – предлагащи финансови, психологически подкрепа и консултиране на семейства с деца с увреждания. С цел: деинституционализация чрез предоставяне на услуги за деца в риск и техните семейства.

3. Подобряване на грижите за децата с множествени увреждания.

Какво може да се направи?

• Индивидуална работа за децата с увреждания.
• Осигуряване на образование за децата с увреждания.
• Съзнаваме напълно, че децата с множествени увреждания не могат да бъдат интегрирани в масово училище и те са със специфични образователни нужди. В международната практика са застъпени най-различни видове обучение на тези деца като Училище Монтесори и др. Считаме, че е необходимо тези практики да бъдат внесени и приложени за всички деца с множествени увреждания.
• Подготовка на квалифициран персонал – супервизия. Необходимо е създаването на стимули за работа на квалифицирания персонал.

4. Превенция и интеграция.

Какво може да се направи?

• Разделяне на децата с физически увреждания, от тези с ментални.
• Безплатна и задължителна ранна диагностика /Б-я е на първо място на брой на деца с увреждания и на изоставени деца на глава от населението/.

5. Промяна в законодателството (Дискусия на специалистите в областта).

На какво разчитаме?

Частната инициатива, с помощта на медиите и бизнеса и подкрепата на държавни институции са в състояние да постигнат това, за което на държавата ще са и необходими години.